Дупка от 1,75 милиарда евро зее в държавната хазна
Дефицит от 1,75 милиарда евро е натрупан в държавния бюджет към края на април, а бизнесът и икономистите настояват за спешни мерки от страна на новото правителство, съобщават от bTV. Политическата криза и оставката на кабинета на Бойко Борисов след протестите пренасочиха фокуса на обществото към финансовата стабилност, овладяването на дълга и запазването на покупателната способност.
Очаквания за доходите и разходите
Гражданите очакват ясни стъпки за компенсиране на инфлацията, която надхвърля 7%, докато ръстът на възнагражденията в обществения сектор е едва 5%.
„Поне 5 до 10% спрямо инфлационния индекс на основните потребителски цени, тъй като основните разходи за живот са разходи за храни и транспорт“, коментира гражданин пред телевизията. Други анкетирани настояват за повече средства в сектор здравеопазване и спиране на кредитните спирали: „Да не се вземат нови заеми, за да се изплащат заплати и пенсии. Те са за излишно раздута държавна администрация“.
Ограничаване на администрацията
Според данните дефицитът вече възлиза на 1,4% от БВП, което е значително увеличение спрямо същия период на предходната година. Икономистите са категорични, че са необходими структурни реформи, а не просто счетоводни съкращения.
„Могат да се съкращават бройки в министерства. Няма съкращения на министерствата, но вътре в тях могат да се правят реорганизации и да не се повтаря рязането, което нанася тежък удар срещу капиталовата програма“, заявява икономистът Стоян Панчев. Той изразява скептицизъм относно масовото вдигане на възнагражденията без ясен източник на финансиране: „Ако има увеличение на заплатите, кой ще плаща, особено когато няма предвидено вдигане на данъците?“.
Позицията на бизнеса
Представителите на бизнеса също изискват стабилна и предвидима фискална политика.
„Чрез него може да се постигне добро ограничение на инфлацията и ограничение на тегленето на нови кредити и да започнем да се връщаме към нормалното“, подчертава Кирил Домусчиев от КРИБ.
Анализаторите предупреждават, че ако дупката в хазната не бъде свита чрез ограничаване на разходите, държавата ще бъде принудена да поема нов дълг. Като крайна мярка не е изключено и вдигане на данъците, следвайки примера на съседна Румъния.