946 непълнолетни момичета станаха майки от началото на годината
Над 3800 деца са родили деца в България през изминалата 2025 година, а стряскащата тенденция се запазва и през настоящата. Само от началото на 2026 година до момента 946 момичета под 18 години вече са станали майки. Данните са официално регистрирани в Националната здравноинформационна система и чертаят тежка демографска и социална криза. Тревожната статистика се допълва от факта, че за същия период са отчетени и близо 1600 аборта при тийнейджърки, като 92 от тях са извършени на момичета под 15-годишна възраст.
Всяко пето раждане в Ямболско е от дете
Един от най-засегнатите региони в страната е Ямболско, където средната възраст на родилките през миналата година е паднала до едва 22 години и половина. Близо 200 са непълнолетните майки в региона, което означава, че всяко пето раждане там е от момиче под 18 години. Тревожните данни показват, че най-малката родилка през последната година е била на едва 12 години.
Типичен пример за социалния феномен е 15-годишната Илияна, която вече е майка, въпреки че наскоро е завършила седми клас. Самата тя е родена, когато майка ѝ е била на 12 години.
„Това ми е първото раждане, искам да имам още едно дете. Свекърва ми ще ми помага в отглеждането на детето ми“, споделя малолетната родилка. Момичето твърди, че има опит в отглеждането на бебета, тъй като се е грижила за своите братя и сестри.
Образованието остава на заден план
Медицинските специалисти в региона се сблъскват ежедневно с проблема. В ямболската болница МБАЛ „Св. Йоан Рилски“ непълнолетните родилки са обичайна гледка.
Антоанета Антонова: „Нямаме много малки, да кажа 11-годишни или 12-годишни, каквито статистики има. Но между 13, 15 и 16 са най-малките“.
По думите на управителя на лечебното заведение младите майки масово отпадат от образователната система още в прогимназиален етап.
Антоанета Антонова: „Учат до 4-ти, до 7-ми, до 8-ми клас. Много малка бройка има, съвсем неграмотни“.
Липса на институционален контрол
Заради натрупани отсъствия бременните ученички най-често биват изключвани от училище, след което проследяването на съдбата им от страна на институциите на практика приключва.
Георги Георгиев: „Ние сме ходили да посещаваме в домовете ученички, някъде от 13-14-годишни, които са в напреднала бременност и не идват в училище“.
Експертът от РУО – Ямбол признава, че механизмът за контрол след отпадането от клас е неефективен и неясен.
Георги Георгиев: „Директорката подава сигнал в закрила на детето, оттам те информират прокуратурата, какви мерки се вземат, не мога да ви кажа“.
Здравните медиатори в махалите отчитат известен спад в броя на ранните раждания спрямо 2010 година, но признават, че културните специфики остават основна пречка пред интеграцията.
Атанас Атанасов: „В повечето случаи бихме казали, че това е традиция“.
Медиаторът подчертава, че без завършено образование тези момичета нямат никакъв шанс за реализация на пазара на труда. Връщането им в класната стая обаче остава по-скоро изключение, отколкото правило.