Стихотворение за двете Българии
Две очи една зора ,
една река два бряга,
два крака един път,
един стан ,една съдба,
една история, една България
Една България на две разделена.
____________________
* * *
Какво гледаш приятелю
не виждаш ли тълпата
бягай, бягай.
Какво чакаш приятелю
не чуваш ли грохота
страхувай се , страхувай.
Какво мислиш приятелю
луд ли си, какво,
странен май чудак си ти !
____________________
* * *
Под ритъма на вятъра,
съпровода на потока
и надзора на слънчевите лъчи
с цел безцелно
се носехме ли носехме.
Но като всичко нереално
свърши почти фатално,
Човешко е да се
вярва нереалните неща.
Но все пак е чувството прекрасно
Та за това красив e света !!!
___________________________
* * *
Една любов в живота имах ;
дъх- напомнящ
поглед –жаден
спомен-жив
но не изказани думи , не, не!!!
______________________
* * *
Аз съм клоун във цирк,
в шарен и огромен цирк.
Публиката аз не виждам ,
пречи ми светлината силна.
Аз съм клоун в цирк,
и не знам с тях ли съм,
или съм сам
_____________________
Листна въшке, ти тъй грозна, малка и зелена,
но не мразя теб а твоите срамни братовчеди
_____________
Болка в ритам със сърцето бушува
и със всяко вдишване –втвърдява
и със всяко издишване уголемява
и със всяка сълза-калява
Но с всяка минута отминава,
със всяка сълза намалява,
и със всеки ден затаява,
но остава, остава!!!
__________________
* * *
Когато не виждаш смисъл,
и търсиш утеха в чужди устни.
Когато пиеш до сутрин,
за да забравиш нечий образ.
Когато не те вълнува нищо,
освен мисълта от която обзет.
Когато искаш да си с някои,
но си безсилен.
Когато мисълта ти е замъглена.
думите малко,
разумът изневерил и
сърцето наранено.
Тогава, какво ти остава
освен да чакаш,
да чакаш,
да бъдеш обичан,
заради себе си
и въпреки себе си.
____________
* * *
Днес започна отново с благосклонност ти да ме даряваш!
За миг само взря ми се в очите, сетне отмина и ми каза всякаш:
“Стори добро, пък го в реката ти хвърли!”
_________________
* * *
За любовта ми към теб от упреци не се свеня,
а с невежите в подобен спор и не ще будувам!
“От надеждата, от надеждата боли!”
И от факта, че съм само спомен.
____________
* * *
С времето спомена и чувствата изчезват
И даже спомена, че чувства имали сме.
– Лъжа, пълна лъжа!
След време (година или две) – Не не е лъжа!
10.10. 2004
* * *
Добър човек беше,
но и добро не направи.
Другият пък лош,
но пък и лошо не стори.
А третия пък нихилист,
но странно, даже много странно,
колко добро и лошо може да
докара неговата апатия.
Но честно да си кажа
само първия ме дразни.
– защо ли !
_____________
* * *
Трудно е да запалиш огън върху снега,
но ако успееш първо сърцето си ще стоплиш
след това премръзналите си пръсти
Трудно е да запалиш огън върху снега,
но успееш ли ще разбереш колко много
безмислени, ненужни и
смислени и нужни неща има по света.
Усмивка на лице.
_____________
* * *
Незнайно защо,
от къде дошло,
провокирано от какво?!
Неспецифично, нелогично,
реално но морално,
леко сексуално,
повече фатално.
Не е фрапантно
или колосално,
най-вече защото
май е индивидуално
…следва продължение
***
_______________
***
Къде хоризонта свършва,
кога мечтата в блян превръща ,
къде морала общо приетите догми
кога любовта в болка става,
къде земята небето целува,
кога залъкът покорство за малкото ми псе,
къде осъзнателното неосъзнателното наделява
кога спокойствието забрава става
къде и кога няма значение ако мислиш, че няма!
____________